Забравени картини от резиденция на Вълко Червенков се показват за първи път в галерия „Академия“

„За мен беше много трудно да свържа образа на Вълко Червенков с тези произведения, които принадлежат към така нареченото „буржоазно изкуство“, споделя Милена Балчева-Божкова

Галерия „Академия“ отправя едно вълнуващо предизвикателство към всички почитатели на изкуството с най-новата си изложба, озаглавена „ЕДНА НЕПОЗНАТА КОЛЕКЦИЯ. Творби от резиденцията на Вълко Червенков“. Заглавието само загатва за това какво може да очаква публиката. Произведенията, които присъстват в нея обаче, отварят очите ни за една наистина непозната и неочаквана страна от личността на Вълко Червенков, а и не само.

Колекцията буди интерес поради много причини.

Става въпрос за непоказвани досега творби на български и чуждестранни художници, датирани от края на XIX век до средата на 50-те години на ХХ век.

„Идеята за изложбата възникна, след като международната минна компания „Дънди Прешъс Металс“ реши да направи едно голямо дарение на музея на Националната художествената академия и да предаде на нас 49 произведения на български и чуждестранни художници, които са украсявали стените на една забравена резиденция на Вълко Червенков“. Това споделя специално за Tribune.bg Милена Балчева-Божкова - куратор и ръководител на проекта.

По данни, подадени от страна на компанията, колекцията се е помещавала в резиденцията „Средна гора“ на Вълко Червенков, министър-председател на Народна република България от 1950 до 1956 г. Произведенията са установени през 2004 г., когато компанията „Дънди Прешъс Металс“ придобива рудник „Челопеч“, включително и сградата на резиденцията.

„След като придобихме това дарение, ние решихме да го покажем, защото една немалка част от произведенията не са известни на публиката, не са известни и за тесните специалисти, и аз мисля, че ще има голям интерес към изложбата“, категорична е Милена Балчева-Божкова.

Всичко около колекцията картини е забулено в мистерия, а екипът на НХА се е заел с нелеката задача да разкрие част от тайните, които стоят зад нея.

„Самата колекция е много любопитна, защото въпреки че това е резиденция на Вълко Червенков, по-голямата част от творбите, които попадат тук, са създадени преди 44 година. Най-вероятно тя не е целенасочено събирана и класифицирана в годините - възникнала е много стихийно, попълвана е неравномерно. А и фактът, че на гърба на голяма част от творбите попадаме на едни табелки с надпис „На Управлението за безопасност и охрана (УБО)“ към Министерския съвет, подразделение на Държавна сигурност и на Централния съвет на Българската комунистическа партия, допълнително ни кара да мислим, че голяма част от художествените произведения са били държавна собственост“, разкрива кураторката на изложбата.

Тя и екипът, реализирал eкспозицията, допускат, че някои от произведенията са придобити като лични подаръци от страна на художниците.

„Аз лично смятам, че немалка част от творбите може би са били в дворцовата колекция. Аргумент за това ми е, че някои от авторите са чуждестранни художници. Точно тези чуждестранни художници са имали връзка с царското семейство. Все пак не бива да забравяме и факта, че монархическото наследство е национализирано през 1947 година и впоследствие разпиляно. Така че, не бива да ни учудва обстоятелството, че някои от произведенията, именно от тази царска колекция, попадат и в Министерски съвет, и по стените на някои от популярните резиденции от онази епоха“, разказва още Милена Балчева-Божкова.

В колекцията намират място изтъкнати български художници от първата половина на ХХ век, участвали в динамичния художествен живот на България.

„Тук срещаме имената на големите български художници от онова време, сред които Антон Митов, който е сред видните автори на следосвобожденската ни живопис. Широко представен е и акварелният пейзаж. Тук откриваме имената на Константин Щъркелов, Йордан Гешев. Впечатление прави творба на хърватския маринист Менци Црънчич. В колекцията могат да се видят и творби на небезизвестния Никола Кожухаров, както и на майстора на пастелния натюрморт Руска Маринова и на много, много други любопитни за публиката художници“, разкрива още тя.

Без съмнение тази изключителна колекция от картини, някога красили резиденциите на бившите комунистически лидери, поставя много въпроси.  

Милена Балчева и всички специалисти, замесени в проекта, успяват да стигнат до любопитни изводи и разкрития.

„Вълко Червенков е една историческа фигура, около която обрастват много митове. Той застава начело на държавата през януари 1950 година и се  превръща в най-силната личност в България. В ръцете му се съсредоточава неизмерима власт. Тъй като неговото управление се характеризира с култ към личността, изграждане на героичния публичен образ на лидера по съветски модел, съвсем естествено е това да се пренесе и в сферата на изкуството. Всички знаем тематичните композиции – трудовите хора, образа на вожда и т.н. В един момент за мен беше много трудно да свържа образа на Вълко Червенков с тези произведения, които принадлежат към онова „буржоазно изкуство“, както са го определяли привържениците на комунистическата партия след септември 1944 г. Ние нямаме нито едно произведение, което да бъде свързано с новата политическа система и ред в държавата. Това е любопитното! Това е едно старо изкуство, ако можем така да кажем, което е било особено характерно до средата на 40-те години на 20-и век“, подчертава ръководителят на проекта.

По думите й по всичко личи, че въпреки своите политически убеждения и ценностите, които са били налагани по онова време от властта, все пак част от вождовете на комунистическата партия са били ценители. Това е изводът, който може да се направи от контраста между политическата действителност в държавата тогава и тези картини, които носят духа на едно съвсем различно време и на една съвсем различна идеология.    

По инициатива на проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, и ръководството на компанията, представлявано от проф. д-р инж. Илия Гърков – изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс“, и след полагането на специални грижи и реставрационни намеси от преподавателите и студентите на катедра „Реставрация“ на НХА, произведенията ще бъдат показани за първи път.

Милена Балчева разкрива, че подготовката за изложбата, в това число проучвателната дейност и реставрацията на картините, са отнели около половин година на екипа.

„Аз преглеждах личния фонд на Вълко Червенков в Централния държавен архив. Интересното е, че там не открих абсолютно нищо за тази резиденция. Хубаво е да кажем, че това е резиденция „Средна гора“, която се намира в местността Медет в Средна гора. Нямаше никаква информация за нея. Просто знаем, че самият Вълко Червенков е пребивавал там между 1954 и 1956 година. След като предава властта, той е свален от този пост, сградата и дворът продължават да се поддържат. Има данни, че са били използвани от държавници и политици до началото на промените през 1989 година“, разказва още Милена Балчева-Божкова - куратор и ръководител на проекта.

Ако и вие искате да се докоснете до уникалните произведения, събрани в изложбата „ЕДНА НЕПОЗНАТА КОЛЕКЦИЯ. Творби от резиденцията на Вълко Червенков“, заповядайте в галерия „Академия“! Експозицията може да бъде видяна до 9 май.